Почти любовно обяснение
Ах, колко си млада, ах, колко си хубава!
От хубост - очите ми - слепи!
Само че всичко е толкова глупаво,
толкова тъжно и смешно, нелепо.
Късна е срещата, късна е жаждата...
Пред теб е светът, аз го минах...
Точно когато ти си се раждала,
бил съм на твойте сегашни години...
Точно когато ти си прохождала,
разбрал съм: не ще да проходя...
Та и да исках дори, невъзможно бе
тогаз да те стигна... Предълги, безплодни
са всичките крачки между ни, напразни са...
Пътеката е неизвървима.
По-скоро изгрев догонил би залеза,
а пролетта - мразовитата зима,
отколкото нашто напразно гонение...
... Но стой ми в живота-тъмница. Свети ми
с духа си, с лицето си, с цяла вселена.
Дамян Дамянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар