вторник, 9 февруари 2010 г.

Почти любовно обяснение...



Почти любовно обяснение


Ах, колко си млада, ах, колко си хубава!

От хубост - очите ми - слепи!

Само че всичко е толкова глупаво,

толкова тъжно и смешно, нелепо.

Късна е срещата, късна е жаждата...

Пред теб е светът, аз го минах...

Точно когато ти си се раждала,

бил съм на твойте сегашни години...

Точно когато ти си прохождала,

разбрал съм: не ще да проходя...

Та и да исках дори, невъзможно бе

тогаз да те стигна... Предълги, безплодни

са всичките крачки между ни, напразни са...

Пътеката е неизвървима.

По-скоро изгрев догонил би залеза,

а пролетта - мразовитата зима,

отколкото нашто напразно гонение...



... Но стой ми в живота-тъмница. Свети ми

с духа си, с лицето си, с цяла вселена.

Дамян Дамянов

Няма коментари:

Публикуване на коментар